История от Югозапада! 150 дългоушковци чакат за старческия дом в…

0
0

Д-р Марио Дърпатов е ветеринарен лекар, който обслужва Благоевградския район. Той е поел грижата за единствения у нас приют за магарета и всеки ден лекува болежките на старите животни. „Долината на магаретата“ се намира в село Баничан и събира болни и стари животни,пише бгднес. Приютът е основан през 2016 г. благодарение на швейцарската организация за защита на животните „Ветеринари в действие“.

– Д-р Дърпатов, колко животни обитават в момента старческия дом за магарета?

– 55 магарета има при нас, които са настанени в специални отделения.

– Какъв е капацитетът на приюта? Има ли още свободни места?

– До 60 животни побира. Капацитетът почти е изпълнен. Постоянно влизат магарета при нас. Има доста стари животни, които са се споминали, и на тяхно място влизат нови. Голяма част от магаретата, които обслужваме, си ги държат и собствениците.

– Т.е. фондацията обикаля и по домовете, така ли?

– Да, фондацията се грижи и за такива, които са по домовете на хората в района на Гоце Делчев. Там имаме около 150-160 животни, за които се грижат собствениците, и ние оказваме помощ, когато имат нужда. По този начин те имат ангажимент, когато не могат да се грижат за магарето си, да ни го дадат. Те все още са в работна кондиция, но повечето са стари.

– Вярно ли е, че има списък на чакащите?

– Да, така е. Всички тези, които обслужваме в района, са чакащи. Някой път самите хора не са работоспособни и искат да го дарят. Всичко е свързано с физическите възможности. Тези 150-160 магарета са потенциални наши гости. Когато се отвори място и имат нужда от по-специални грижи, идват при нас.

– Кога едно магаре се пенсионира?

– Когато го налегнат болестите, като всички хора и живи същества. Вече като не могат да работят, се пенсионират. Това е около 20-25-годишна възраст. Някои от тях изкарват до такава възраст на полето. Но вече няма работа за тях. Навлезли са машините и на хората не им се занимава с такъв добитък. В един момент си стоят в някое оборче и нищо не правят.
– Какъв е пенсионерският живот за гостите ви?

-Ами живот си живеят. Сутрин има работници, които ги изкарват от оборите. Извеждат ги на паша, през това време им се чисти. Нахранват ги със сено, фураж, ечемик. Ако е хубаво времето, цял ден са на открит пастир. Вечер се прибират отново и ги затварят да са на сигурно. Слагат им сено, вода.

– Има ли специални магарешки процедури за тях?

– Това, което си е за вида, си върви. Ваксинации си имат всяка година. Обезпаразитяване на всеки 5-6 месеца. Имаме специална машина, с която почистваме зъбите им. Особено на тези, които трудно смилат храната. Витамини се добавят непрекъснато. Къпят се някои от тях лятно време. Сресваме ги. Не е ежедневно, но често. Прави им се педикюр, като им се подрязват копитата, на всеки месец или два. Имаме специализиран работник, който само с това се занимава. Зимата слагаме топли лампи в оборите им, за да не им е студено. Гледаме да не им липсва нищо според възможностите на сдружението.

– Колко отделения има в приюта и как разделяте кое магаре къде да отиде?

– Имаме четири функциониращи обора. В един от тях са по-болните животни. Тези, които имат нужда от повече грижа. За някои от тях имаме и по-специални условия. Например една част се обличат със специални наметала, за да може да им е топло. Останалите се събират по групи. Те са социални животни. Групират се по две-три приятелчета и оформят компания. Не странят едно от друго. Има редки случаи с по-стари животни, към които явно е имало лошо отношение. Странят от другите, но в един момент и те си намират някое приятелче.

– Какви са най-честите болежки на ушатите пенсионери?

– Много са. Повечето са свързани с опорно-двигателния апарат. Не могат да се движат, залежават се. Мускулен, ставен ревматизъм, проблеми със зъбите – опадат им и не могат да дъвчат. Така полека-лека се предават. Колики много често имат от това, че зъбите им не функционират нормално. Не могат да дъвчат и така се запушват, някой път фатално. Грижим се за тях, не ги оставяме.
– Кой е най-възрастният ви обитател?

– Имаме две мулета, те са около 40-годишни. Едното се казва Дилма, другото е Маргарита. Всички обитатели на приюта си имат имена. Имаме и по-европейски, и по-български. Както се казва – микс от всякакви неща. Има и Бойко, и Георги, и Марко, дори и Мартинчо. Само Иван и Йордан нямаме. Някои от тях са кръстени и от дарителите.

– Какво животно е магарето като цяло?

– Магаретата са доста социални и благородни. Добри животинки са. Бих казал дори и че са предани. Познават ме. Когато мина с морковите, знаят, че се носи нещо, и ме посрещат.

– Правят ли бели?

– Не, това са вече големи, зрели животни. Стари са за това. Не са млади магаренца, да правят бели. За съжаление, все по-рядко виждаме млади магарета да се разхождат навън. Полека-лека изчезват.

– Магарета от цялата страна ли идват при вас?

– Предимно са от района. Имаме няколко случая, които са от по-далечни райони.

– Посещават ли ги стопаните им, след като ги оставят при вас, и лесно ли се разделят с тях?
– Ами да, случва се да ги посещават. Не е често, но идват хората. Но според мен не искат да идват повече заради това, че им става тъжно, не защото нямат време или не искат. Не е лесна раздялата. След 20 години грижа да го дадеш… мъка им е.

– Имали ли сте случай на малтретирано животно, което сте успели да спасите?

– В момента в приюта нямаме такова. През годините сме имали няколко случая, но рядко. Имахме едно магарче, което успяхме да спасим от тормоз преди години, но то почина. Още на следващия ден. Не можа да издържи.

– Предвиждате ли разширяване на приюта?

– За момента това ни е капацитетът. Надяваме се след години да го разширим.

Коментирай

Your email address will not be published.